абажур

Речник на българския език

абажу̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. абажу̀ри, (два) абажу̀ра, м. Похлупак, покривало на лампа, обикн. от плат, стъкло.

Грешни изписвания (3)

  • абъжур
  • ъбажур
  • ъбъжур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аба-жур
непълен член аба-жу-ра
пълен член аба-жу-рът
мн.ч. аба-жу-ри
членувано аба-жу-ри-те
бройна форма аба-жу-ра
звателна форма