аба

Речник на българския език

аба̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. абѝ, ж.
1. Само ед. Дебел вълнен плат; шаяк.
2. Връхна мъжка дреха от този плат.
същ. умал. абѝца, мн. абѝци, ж. (във 2 знач.).
същ. умал. абѝчка, мн. абѝчки, ж. (във 2 знач.).
прил. абѐн, абѐна, абѐно, мн. абѐни (в 1 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • абъ
  • ъба
  • ъбъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аба
членувано аба-та
мн.ч. аби
членувано аби-те
звателна форма —

Връзки