Ралица

Речник на българския език

1. ра̀лица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ралици, ж.
1. Закривена част на рало, върху която се натиска при оране.
2. Дребно полско цвете със заострени цветчета.
3. Разг. Съзвездие, звездите на което са разположени така, че наподобяват закривена част на рало.

Грешни изписвания (3)

  • ралеца
  • ралецъ
  • ралицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ра-ли-ца
членувано ра-ли-ца-та
мн.ч. ра-ли-ци
членувано ра-ли-ци-те
звателна форма

2. Ра̀лица географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Ралеца
  • Ралецъ
  • Ралицъ

3. Ра̀лица лично име (тип 207) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Ралеца
  • Ралецъ
  • Ралицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма
женска форма Ра-ли-ца