НАЛЕП

Речник на българския език

на̀леп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. на̀лепи, (два) на̀лепа, м. Подобно на обрив вещество, натрупано по лигавицата на устната кухина или в гърлото. Гноен налеп.

Грешни изписвания (1)

  • налип

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-леп
непълен член на-ле-па
пълен член на-ле-път
мн.ч. на-ле-пи
членувано на-ле-пи-те
бройна форма на-ле-па
звателна форма