налепи

Речник на българския език

1. налепи — мн. ч.

налепи е производна форма на налеп (мн. ч.).

2. налепи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

налепи е производна форма на налепя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. налепи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

налепи е производна форма на налепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. налепи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

налепи е производна форма на налепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. налепи — повелително наклонение, ед. ч.

налепи е производна форма на налепя (повелително наклонение, ед. ч.).