Мери

Речник на българския език

1. Мерѝ лично име (тип 207) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Мири

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма
женска форма Ме-ри

2. мери — мн. ч.

мери е производна форма на мера (мн. ч.).

3. мери — мн. ч.

мери е производна форма на мяра (мн. ч.).

4. мери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мери е производна форма на меря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

5. мери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мери е производна форма на меря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

6. мери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мери е производна форма на меря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

7. мери — повелително наклонение, ед. ч.

мери е производна форма на меря (повелително наклонение, ед. ч.).