Марго

Речник на българския език

Марго съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. Мар-го
членувано Мар-го-то
мн.ч. Мар-го-та
членувано Мар-го-та-та