Маргин

Речник на българския език

Маргин съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. Мар-гин
непълен член Мар-ги-на
пълен член Мар-ги-нът
мн.ч. Мар-ги-ни
членувано Мар-ги-ни-те
бройна форма Мар-ги-на
звателна форма