ВЕЛЗЕВУЛ

Речник на българския език

велзеву̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. велзеву̀ли, м.
1. Според религиозните вярвания — главатарят на дяволите; сатана.
2. Прен. Лукав, коварен човек.

Грешни изписвания (3)

  • велзивул
  • вилзевул
  • вилзивул

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вел-зе-вул
непълен член вел-зе-ву-ла
пълен член вел-зе-ву-лът
мн.ч. вел-зе-ву-ли
членувано вел-зе-ву-ли-те
бройна форма вел-зе-ву-ла
звателна форма