християнин

Речник на българския език

христия̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. христия̀ни, м. Човек, който изповядва християнството.

Грешни изписвания (7)

  • хрестеянен
  • хрестеянин
  • хрестиянен
  • хрестиянин
  • христеянен
  • христеянин
  • християнен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хрис-ти-я-нин
непълен член хрис-ти-я-ни-на
пълен член хрис-ти-я-ни-нът
мн.ч. хрис-ти-я-ни
членувано хрис-ти-я-ни-те
бройна форма хрис-ти-я-ни
звателна форма хрис-ти-я-ни-но