момиче

Речник на българския език

момѝче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. момѝчета, ср.
1. Дете от женски пол. Тя роди момиче.
2. Девойка. Петнадесетгодишно момиче.
3. Остар. Прислужница.
същ. умал. момѝченце, мн. момѝченца, ср.
прил. момѝчешки, момѝчешка, момѝчешко, мн. момѝчешки. Момичешки забавления.

Грешни изписвания (3)

  • момичи
  • мумиче
  • мумичи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мо-ми-че
членувано мо-ми-че-то
мн.ч. мо-ми-че-та
членувано мо-ми-че-та-та