госпожица

Речник на българския език

госпо̀жица съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. госпо̀жици, зват. госпо̀жице, ж.
1. За назоваване на която и да е непозната млада жена, девойка. Една красива госпожица те търси.
2. Само в зват. Като официално обръщение към неомъжена жена или към девойка, чието име говорещият не знае. Госпожице, прекалявате!
3. В съчетание обикн. с фамилното име — за учтиво назоваване на неомъжена жена или на девойка или за обръщение към тях. Госпожица Клара Мечкова. Госпожице Мечкова!

Грешни изписвания (7)

  • госпожеца
  • госпожецъ
  • госпожицъ
  • гуспожеца
  • гуспожецъ
  • гуспожица
  • гуспожицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гос-по-жи-ца
членувано гос-по-жи-ца-та
мн.ч. гос-по-жи-ци
членувано гос-по-жи-ци-те
звателна форма гос-по-жи-це