майка

Речник на българския език

ма̀йка съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. ма̀йки, ж.
1. Жената по отношение на своите деца.
2. Жена, която е родила деца. Многодетна майка. Тя е майка на приятеля ми.
3. Обръщение към свекърва или тъща.
4. Женско животно, което е родило. Майката на кученцата е болна.
5. Това, от което произлизат други неща; източник, причина. Учението е майка на знанието.
прил. ма̀йчин, ма̀йчина, ма̀йчино, мн. ма̀йчини.

Грешни изписвания (1)

  • майкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. май-ка
членувано май-ка-та
мн.ч. май-ки
членувано май-ки-те
звателна форма май-ко