майчин

Речник на българския език

ма̀йчин прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ма̀йчина, ма̀йчино, мн. ма̀йчини, прил.
1. Който принадлежи на майката. Майчина къща.
2. Който се отнася до майка или произхожда от нея. Майчина ласка.
Майчин дом. — Дом за отглеждане на сираци или на изоставени деца.
Майчин лист. — Растение, чиито плодове имат слабително действие.

Грешни изписвания (1)

  • майчен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. май-чин
непълен член май-чи-ния
пълен член май-чи-ни-ят
ж. р. май-чи-на
членувано май-чи-на-та
ср. р. май-чи-но
членувано май-чи-но-то
мн. ч. май-чи-ни
членувано май-чи-ни-те