1.
ля̀то
—
съществително име, среден род
(тип 57)
Значение
мн. лета̀, ср.
1. Най-топлото годишно време, което идва след пролетта. През лятото. Миналото лято. Това лято. Дълго лято. Горещо лято.
2. Прен. Зрелият период от живота на човек. Отминава лятото на живота им.
прил. лѐтен, ля̀тна, ля̀тно, мн. лѐтни. Летен ден. Лятно утро. Лятна горещина. Летни дрехи. Летни игри. Лятно време. Лятна къща.
• На куково лято. — Разг. Никога. Ще ти върне парите на куково лято.
• Отива/отиде ми лятото. — Разг. Загубвам доброто си положение, загазвам. Ще ме видят, че спя в работно време и ще ми отиде лятото.
• Циганско лято. — Топлите дни в края на есента.
1. Най-топлото годишно време, което идва след пролетта. През лятото. Миналото лято. Това лято. Дълго лято. Горещо лято.
2. Прен. Зрелият период от живота на човек. Отминава лятото на живота им.
прил. лѐтен, ля̀тна, ля̀тно, мн. лѐтни. Летен ден. Лятно утро. Лятна горещина. Летни дрехи. Летни игри. Лятно време. Лятна къща.
• На куково лято. — Разг. Никога. Ще ти върне парите на куково лято.
• Отива/отиде ми лятото. — Разг. Загубвам доброто си положение, загазвам. Ще ме видят, че спя в работно време и ще ми отиде лятото.
• Циганско лято. — Топлите дни в края на есента.
Грешни изписвания (1)
- ляту
2. лято — мин. страд. прич. ср. р.
лято е производна форма на лея (мин. страд. прич. ср. р.).