летен

Речник на българския език

лѐтен — прилагателно име (тип 84) редактиране

Значение

ля̀тна, ля̀тно, мн. лѐтни, прил. Който се отнася до лятото. Летен ден. Лятно време. Лятна горещина. Летни дрехи. Лятна почивка.

Грешни изписвания (1)

  • летин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ле-тен
непълен член лет-ния
пълен член лет-ни-ят
ж. р. лят-на
членувано лят-на-та
ср. р. лят-но
членувано лят-но-то
мн. ч. лет-ни
членувано лет-ни-те

Връзки