яшен

Речник на българския език

я̀шен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

я̀шна, я̀шно, мн. я̀шни, прил. Разг. Който обича да яде много. Яшно дете. Яшно прасе.
същ. я̀шност, яшността̀, ж.

Грешни изписвания (1)

  • яшин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. яшен
непълен член яш-ния
пълен член яш-ни-ят
ж. р. яш-на
членувано яш-на-та
ср. р. яш-но
членувано яш-но-то
мн. ч. яш-ни
членувано яш-ни-те

Връзки