яспис

Речник на българския език

я̀спис съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. я̀списи, (два) я̀списа, м. Кремъчна скала с различно оцветяване, която се използва за декорация и в бижутерията.

Грешни изписвания (1)

  • яспес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. яс-пис
непълен член яс-пи-са
пълен член яс-пи-сът
мн.ч. яс-пи-си
членувано яс-пи-си-те
бройна форма яс-пи-са
звателна форма