яре

Речник на българския език

я̀ре — съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. я̀рета, ср. Малкото на коза; козле.
прил. я̀решки, я̀решка, я̀решко, мн. я̀решки. Ярешка кожа.
• От стара коза яре. — Разг. Опитен, умен, съобразителен човек.

Грешни изписвания (1)

  • яри

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. яре
членувано яре-то
мн.ч. яре-та
членувано яре-та-та

Връзки