яздещ

Речник на българския език

1. я̀здещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • яздешт
  • яздишт
  • яздищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. яз-дещ
непълен член яз-де-щия
пълен член яз-де-щи-ят
ж. р. яз-де-ща
членувано яз-де-ща-та
ср. р. яз-де-що
членувано яз-де-що-то
мн. ч. яз-де-щи
членувано яз-де-щи-те

2. яздещ — сег. деят. прич. м. р.

яздещ е производна форма на яздя (сег. деят. прич. м. р.).