ядиво

Речник на българския език

ядѝво съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. ядѝва, ср. Остар. Храна, ядене. Сервираха разнообразни ядива, някои от които виждах за първи път.

Грешни изписвания (3)

  • ъдиво
  • ъдиву
  • ядиву

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. яди-во
членувано яди-во-то
мн.ч. яди-ва
членувано яди-ва-та