ядивен

Речник на българския език

ядѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ядѝвна, ядѝвно, мн. ядѝвни, прил. Който може да се яде. Ядивни гъби.

Грешни изписвания (3)

  • ъдивен
  • ъдивин
  • ядивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. яди-вен
непълен член ядив-ния
пълен член ядив-ни-ят
ж. р. ядив-на
членувано ядив-на-та
ср. р. ядив-но
членувано ядив-но-то
мн. ч. ядив-ни
членувано ядив-ни-те