явка

Речник на българския език

я̀вка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. я̀вки, ж. Място за конспиративни срещи.

Грешни изписвания (3)

  • явкъ
  • яфка
  • яфкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. яв-ка
членувано яв-ка-та
мн.ч. яв-ки
членувано яв-ки-те
звателна форма —

Връзки