1.
я̀бълчен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
я̀бълчена, я̀бълчено, мн. я̀бълчени, прил. Ябълков.
• Ябълчена киселина. — Органична киселина, която се съдържа в незрели ябълки и други плодове.
• Ябълчена киселина. — Органична киселина, която се съдържа в незрели ябълки и други плодове.
Грешни изписвания (3)
- ябалчен
- ябалчин
- ябълчин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ябъл-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ябъл-че-ния | ||
| пълен член | ябъл-че-ни-ят | ||
| ж. р. | ябъл-че-на | ||
| членувано | ябъл-че-на-та | ||
| ср. р. | ябъл-че-но | ||
| членувано | ябъл-че-но-то | ||
| мн. ч. | ябъл-че-ни | ||
| членувано | ябъл-че-ни-те | ||
2.
я̀бълчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
я̀бълчена, я̀бълчено, мн. я̀бълчени, прил. Ябълков.
• Ябълчена киселина. — Органична киселина, която се съдържа в незрели ябълки и други плодове.
• Ябълчена киселина. — Органична киселина, която се съдържа в незрели ябълки и други плодове.
Грешни изписвания (3)
- ябалчен
- ябалчин
- ябълчин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | ябъл-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ябъл-ч-ния | ||
| пълен член | ябъл-ч-ни-ят | ||
| ж. р. | ябъл-ч-на | ||
| членувано | ябъл-ч-на-та | ||
| ср. р. | ябъл-ч-но | ||
| членувано | ябъл-ч-но-то | ||
| мн. ч. | ябъл-ч-ни | ||
| членувано | ябъл-ч-ни-те | ||