юнкер

Речник на българския език

ю̀нкер съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. ю̀нкери, м. Остар. Младеж, който следва във военно училище.
прил. ю̀нкерски, ю̀нкерска, ю̀нкерско, мн. ю̀нкерски. Юнкерска униформа.

Грешни изписвания (1)

  • юнкир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юн-кер
непълен член юн-ке-ра
пълен член юн-ке-рът
мн.ч. юн-ке-ри
членувано юн-ке-ри-те
бройна форма юн-ке-ри
звателна форма юн-ке-ре