юлар

Речник на българския език

юла̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. юла̀ри, (два) юла̀ра, м.
1. Оглавник. Слагам юлара.
2. Повод на оглавника.
• Водя за юлара. — Разг. Подчинил съм някого на волята си, командвам го.
• Надявам/надяна юлара (на някого). — Разг. Започвам да командвам някого, правя го зависим.

Грешни изписвания (2)

  • йолар
  • йулар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. юлар
непълен член юла-ра
пълен член юла-рът
мн.ч. юла-ри
членувано юла-ри-те
бройна форма юла-ра
звателна форма —

Връзки