ювелирен

Речник на българския език

ювелѝрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ювелѝрна, ювелѝрно, мн. ювелѝрни, прил.
1. Който се отнася до изделия от благородни метали и скъпоценни камъни. Ювелирен магазин.
2. Прен. Който е прецизен, изящен. Ювелирно изпълнение. Ювелирна работа.

Грешни изписвания (11)

  • йовелирен
  • йовелирин
  • йовилирен
  • йовилирин
  • йувелирен
  • йувелирин
  • йувилирен
  • йувилирин
  • ювелирин
  • ювилирен
  • ювилирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. юве-ли-рен
непълен член юве-лир-ния
пълен член юве-лир-ни-ят
ж. р. юве-лир-на
членувано юве-лир-на-та
ср. р. юве-лир-но
членувано юве-лир-но-то
мн. ч. юве-лир-ни
членувано юве-лир-ни-те