щъркел

Речник на българския език

щъ̀ркел — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. щъ̀ркели, (два) щъ̀ркела, м. Едра бяла прелетна птица с дълги крака и клюн, която гнезди по високи места (комини, дървета). Щъркелът крачи из ливадите.
прил. щъ̀ркелов, щъ̀ркелова, щъ̀ркелово, мн. щъ̀ркелови. Щъркелово гнездо.

Грешни изписвания (3)

  • штъркел
  • штъркил
  • щъркил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щър-кел
непълен член щър-ке-ла
пълен член щър-ке-лът
мн.ч. щър-ке-ли
членувано щър-ке-ли-те
бройна форма щър-ке-ла
звателна форма —

Връзки