щърбел

Речник на българския език

щъ̀рбел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. щъ̀рбели, (два) щъ̀рбела, м. Разг. Нащърбено място, нащърбеност.
Присмял се хърбел на щърбел.Разг. Присмял се някой за недостатъци, които и той притежава.

Грешни изписвания (3)

  • штърбел
  • штърбил
  • щърбил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щър-бел
непълен член щър-бе-ла
пълен член щър-бе-лът
мн.ч. щър-бе-ли
членувано щър-бе-ли-те
бройна форма щър-бе-ла
звателна форма