щърб

Речник на българския език

щърб прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

щъ̀рба, щъ̀рбо, мн. щъ̀рби, прил. Разг.
1. За съд — на който са отчупени части от краищата; ущърбен, нащърбен.
2. За човек — на когото липсват някои от предните зъби. Щърба баба.

Грешни изписвания (2)

  • штърп
  • щърп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. щърб
непълен член щър-бия
пълен член щър-би-ят
ж. р. щър-ба
членувано щър-ба-та
ср. р. щър-бо
членувано щър-бо-то
мн. ч. щър-би
членувано щър-би-те