щукване

Речник на българския език

щукване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • штукване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щук-ва-не
членувано щук-ва-не-то
мн.ч. щук-ва-ния
членувано щук-ва-ни-я-та