щука

Речник на българския език

щу̀ка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. щу̀ки, ж. Хищна риба с остра муцуна и с дължина на тялото до 1,5 м, която живее в застояли и бавно течащи води и има вкусно месо.
• Орел, рак и щука. — За хора, които имат противоположни мнения, желания.

Грешни изписвания (3)

  • штука
  • штукъ
  • щукъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щу-ка
членувано щу-ка-та
мн.ч. щу-ки
членувано щу-ки-те
звателна форма —

Връзки