щръклица

Речник на българския език

щръ̀клица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. щръ̀клици, ж. Голяма полска муха, която ходи по говедата.

Грешни изписвания (7)

  • штръклеца
  • штръклецъ
  • штръклица
  • штръклицъ
  • щръклеца
  • щръклецъ
  • щръклицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щрък-ли-ца
членувано щрък-ли-ца-та
мн.ч. щрък-ли-ци
членувано щрък-ли-ци-те
звателна форма