щрудел

Речник на българския език

щру̀дел съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. щру̀дели, (два) щру̀дела, м.
1. Вид баница с пълнеж от ябълки или други плодове.
2. Порция от такава баница.

Грешни изписвания (3)

  • штрудел
  • штрудил
  • щрудил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щру-дел
непълен член щру-де-ла
пълен член щру-де-лът
мн.ч. щру-де-ли
членувано щру-де-ли-те
бройна форма щру-де-ла
звателна форма