щипало

Речник на българския език

1. щипало съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • штипало

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щи-па-ло
членувано щи-па-ло-то
мн.ч. щи-па-ла
членувано щи-па-ла-та

2. щипало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щипало е производна форма на щипя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. щипало — мин. деят. св. прич. ср. р.

щипало е производна форма на щипя (мин. деят. св. прич. ср. р.).