щиглец

Речник на българския език

щѝглец съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. щѝглеци, (два) щѝглеца, м. Красива малка пойна птичка; кадънка.
Като щиглец. — Слаб, тънък (човек).

Грешни изписвания (3)

  • штиглец
  • штиглиц
  • щиглиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. щиг-лец
непълен член щиг-ле-ца
пълен член щиг-ле-цът
мн.ч. щиг-ле-ци
членувано щиг-ле-ци-те
бройна форма щиг-ле-ца
звателна форма