щека

Речник на българския език

щѐка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. щѐки, ж.
1. Пръчка за игра на билярд.
2. Пръчка за каране на ски.

Грешни изписвания (3)

  • штека
  • штекъ
  • щекъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ще-ка
членувано ще-ка-та
мн.ч. ще-ки
членувано ще-ки-те
звателна форма —

Връзки