щадене

Речник на българския език

щадѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. щадя̀

Грешни изписвания (7)

  • штадене
  • штадени
  • штъдене
  • штъдени
  • щадени
  • щъдене
  • щъдени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ща-де-не
членувано ща-де-не-то
мн.ч. ща-де-ния
членувано ща-де-ни-я-та