щабен

Речник на българския език

ща̀бен — прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. щаб

Грешни изписвания (3)

  • штабен
  • штабин
  • щабин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ща-бен
непълен член щаб-ния
пълен член щаб-ни-ят
ж. р. щаб-на
членувано щаб-на-та
ср. р. щаб-но
членувано щаб-но-то
мн. ч. щаб-ни
членувано щаб-ни-те

Връзки