шурване

Речник на българския език

шу̀рване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • шурвани
  • шурвъне
  • шурвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шур-ва-не
членувано шур-ва-не-то
мн.ч. шур-ва-ния
членувано шур-ва-ни-я-та