шумозаглушителен

Речник на българския език

шумозаглушителен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. шу-мо-заг-лу-ши-те-лен
непълен член шу-мо-заг-лу-ши-тел-ния
пълен член шу-мо-заг-лу-ши-тел-ни-ят
ж. р. шу-мо-заг-лу-ши-тел-на
членувано шу-мо-заг-лу-ши-тел-на-та
ср. р. шу-мо-заг-лу-ши-тел-но
членувано шу-мо-заг-лу-ши-тел-но-то
мн. ч. шу-мо-заг-лу-ши-тел-ни
членувано шу-мо-заг-лу-ши-тел-ни-те