шумозаглушител

Речник на българския език

шумозаглушѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (31)

  • шомозаглошител
  • шомозаглошитил
  • шомозаглушител
  • шомозаглушитил
  • шомозъглошител
  • шомозъглошитил
  • шомозъглушител
  • шомозъглушитил
  • шомузаглошител
  • шомузаглошитил
  • шомузаглушител
  • шомузаглушитил
  • шомузъглошител
  • шомузъглошитил
  • шомузъглушител
  • шомузъглушитил
  • шумозаглошител
  • шумозаглошитил
  • шумозаглушитил
  • шумозъглошител
  • шумозъглошитил
  • шумозъглушител
  • шумозъглушитил
  • шумузаглошител
  • шумузаглошитил
  • шумузаглушител
  • шумузаглушитил
  • шумузъглошител
  • шумузъглошитил
  • шумузъглушител
  • шумузъглушитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шу-мо-заг-лу-ши-тел
непълен член шу-мо-заг-лу-ши-те-ля
пълен член шу-мо-заг-лу-ши-те-лят
мн.ч. шу-мо-заг-лу-ши-те-ли
членувано шу-мо-заг-лу-ши-те-ли-те
бройна форма шу-мо-заг-лу-ши-те-ля
звателна форма