шуба

Речник на българския език

шу̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. шу̀би, ж. Дебела горна зимна дреха, обикн. подплатена с кожа.

Грешни изписвания (1)

  • шубъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шу-ба
членувано шу-ба-та
мн.ч. шу-би
членувано шу-би-те
звателна форма