шпора

Речник на българския език

шпо̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. шпо̀ри, ж. Метална лентичка с прикрепено към нея острие или топче, която се поставя върху ботушите на ездач и служи за пришпорване на кон.

Грешни изписвания (1)

  • шпоръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шпо-ра
членувано шпо-ра-та
мн.ч. шпо-ри
членувано шпо-ри-те
звателна форма