шнауцер

Речник на българския език

шнауцер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шна-у-цер
непълен член шна-у-це-ра
пълен член шна-у-це-рът
мн.ч. шна-у-це-ри
членувано шна-у-це-ри-те
бройна форма шна-у-це-ра
звателна форма