шлака

Речник на българския език

шла̀ка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Смес от отпадъци при претопяването на рудите, която след това се използва в строителството, за наторяване и др.; сгурия.

Грешни изписвания (1)

  • шлакъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шла-ка
членувано шла-ка-та
мн.ч. шла-ки
членувано шла-ки-те
звателна форма