шкаф

Речник на българския език

шкаф съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

шка̀фът, шка̀фа, мн. шка̀фове, (два) шка̀фа, м. Затворена мебел с различни прегради за подреждане на дрехи, обувки, съдове и др. Кухненски шкаф. Шкаф за обувки.
същ. умал. шка̀фче, мн. шка̀фчета, ср.

Грешни изписвания (2)

  • шикаф
  • шкав

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шкаф
непълен член шка-фа
пълен член шка-фът
мн.ч. шка-фо-ве
членувано шка-фо-ве-те
бройна форма шка-фа
звателна форма