шипче

Речник на българския език

шипче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шип-че
членувано шип-че-то
мн.ч. шип-че-та
членувано шип-че-та-та