шиптър

Речник на българския език

шиптър съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. шип-тър
непълен член шип-тъ-ра
пълен член шип-тъ-рът
мн.ч. шип-тъ-ри
членувано шип-тъ-ри-те
бройна форма шип-тъ-ри
звателна форма шип-тъ-ре