шѝна
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. шѝни, ж.
1. Външен, обикн. метален обръч, пристягащ колело на каруца и др. превозни средства. Стягам шината на колелото.
2. Лентовидно желязо.
3. Твърдо и плоско приспособление за прикрепяне и обездвижване на счупена кост. Поставям шина на крак.
4. Приспособление с метална скоба за изправяне на криво израснали зъби. Детето е с шина.
1. Външен, обикн. метален обръч, пристягащ колело на каруца и др. превозни средства. Стягам шината на колелото.
2. Лентовидно желязо.
3. Твърдо и плоско приспособление за прикрепяне и обездвижване на счупена кост. Поставям шина на крак.
4. Приспособление с метална скоба за изправяне на криво израснали зъби. Детето е с шина.
Грешни изписвания (1)
- шинъ